Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. джу`ки, +ж. +Диал. Устна.
* _Правя джуки. 1._ — Каня някого без желание, насила.
#2 Готвя се да заплача.
* _Подлагам джука._ — Каня се да заплача.
* _Прехапвам си джуката._ — Силно се изненадвам или изплашвам.
Сега ти легитимен министър председател ли си тогава или на петела долната джука? Източник: интернет
Тука не се изисква такъв акъл и талант за да си караш Г класа и да визиш надута джука. Източник: интернет
Съдейки по продадените до юни 32 бензинови джука, най-вероятно все още няма да го видите по отлично поддържаните пътища на България, но за сметка на това няма начин да не го забележите, когато все пак шансът ви споходи. Източник: интернет
juke