I.
+междум.
#1 За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. _– Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама..._
#2 За израз на изненада. _– Е! Чухте ли я какво каза!_ II.
_част.
_#1 За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. _Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?_
#2 За подсилване на въпросителна дума. _Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега?_
#3 За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. _Много е скъпа тая рокля. — Е, скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. — Е, да, сгреших..._
#4 В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — _Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос._
is