Съществително име - ед. ч.
+мн. еди`кти, (два) еди`кта, +м. +ист.
#1 В римското право — известие на преторите за правовите норми, към които ще се придържат по време на дейността си.
#2 Важен указ на император, крал, управител.
...Никакъв едикт на папата не е мерило за вярата..., а само свещеното писание... е действително мерило за нашата вяра. Уилям Окам
А за Медиоланският едикт подписан в 313г. Източник: интернет
Този необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313 г.) си останал потаен езичник. Източник: интернет
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Източник: интернет
През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Източник: интернет
В резултат на този едикт протестантската църква отново минала в нелегалност и само в района Севен тя оказала известна съпротива. Източник: интернет
rescript