Прилагателно име, тип 76
едностранчи`ва, едностранчи`во, +мн. едностранчи`ви, +прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. _Едностранчив подход. Едностранчиво мислене. Едностранчив човек._
+нареч. [[едностранчи`во]].
+същ. [[едностранчи`вост]], едностранчивостта`, +ж.
Безсмислени въпроси. Аз съм майстор в тях. Презирам тази слабост в себе си - този безкраен едностранчив разговор вместо действие. Стеф Пени
Заяви още, че медийният мониторинг на ВСС е едностранчив, фокусирал се върху три медии, в които се изявяват членове на съвета от мнозинството. Източник: интернет
Въпросът с имиграцията и по-тясната интеграция е доста сложен и никак не е едностранчив. Източник: интернет
Явно въпроса там не е толкова едностранчив и лесен за решаване. Източник: интернет
one-sided