1. ефрейтор - Съществително име - ед. ч.
2. Ефрейтор - Име на място
+мн. ефре`йтори, +м. +Спец. В армията — войнишко звание, първото след редник, а също лице, което има това звание.
+прил. [[ефре`йторски]], ефре`йторска, ефре`йторско, +мн. ефре`йторски.
В него членува и историкът доц. Милен Михов, който специално за възстановката ще обръсне мустаците си и брадата и ще се превъплъти в ефрейтор от армията. Източник: интернет
В дневника е записано и дезертирането на Роман Елистратов, ефрейтор от 9-ти мотострелкови полк, изпитал цялата сила на украинския натиск. Източник: интернет
Ако е така, нека припомним, че този ефрейтор от запаса, произведен в чин генерал, оглави НРС именно за да й извади зъбите, да й отреже ръцете и дори да й заличи паметта. Източник: интернет
Един ефрейтор от Луганск бил на 64 години. Източник: интернет
Изглежда обаче за управляващите родината на ефрейтор Шикългрубер не е важно хората да са имунизирани, а ваксинирани. Източник: интернет
Командирът им беше ефрейтор на средна възраст със зачервени очи, мършав, жилав като сухо говеждо месо, отвратен от войната. Източник: интернет
corporal