Съществително име - ед. ч.
екстериториалността`, само +ед., +ж. Право на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите само на своята страна.
+прил. [[екстериториа`лен]], екстериториа`лна, екстериториа`лно, +мн. екстериториа`лни.
При действието на социалистическото българското наказателно и административнонаказателно право понятието имунитет заменя старото понятие за екстериториалност (вънземство) (вж. чл. 3 ал. Източник: интернет
extraterritoriality