Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от екстравагантност
Целият смисъл на екстравагантността е да се държиш като глупак и да изглеждаш като глупак, но да му се наслаждаваш. Алфред Бестър
Логиката е малко по-различна от обичайната, но е далеч от прочутите с екстравагантността си решения на френските интериорни дизайнери в миналото. Източник: интернет
В неговите текстове не трябва да се търси непременно големината или екстравагантността на събитията. Източник: интернет
В училище често са обект на подигравки заради екстравагантността на визията им. Източник: интернет
Дизайнерът е известен с драматизма и екстравагантността, които внася в ревютата си. Източник: интернет
През 1388 година Кортесите в Монсон настояват да се спре екстравагантността и разточителството на двора. Източник: интернет