Съществително име - ед. ч.
+мн. еква`тори, (два) еква`тора, +м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно.
+прил. [[еква`торен]], еква`торна, еква`торно, +мн. еква`торни.
+прил. [[екваториа`лен]], екваториа`лна, екваториа`лно, +мн. екваториа`лни. _Екваториален климат. Екваториална зона._
За да се избегне този проблем, в астрономията е въведено понятието средно Слънце – фиктивна точка, движеща се по небесния екватор с усреднената скорост на истинското Слънце”, поясни ученият. Източник: интернет
Това съответства на положение на слънцето по неговия видим път върху небесната сфера, което е максимално отдалечено от небесния екватор, поясняват от НИМХ. Източник: интернет
За сравнение магнитното поле на Земята е приблизително толкова силно и на двата полюса, а неговият магнитен екватор е приблизително паралелен на географския му екватор. Източник: интернет
Голямата окръжност, в която равнината на земния екватор сече небесната сфера, се нарича небесен екватор EQ'WQ. Източник: интернет
Наблюдаван от марсианския екватор, Фобос има видим диаметър приблизително равен на 1/3 от лунния. Източник: интернет
Единична дъга e дъга с дължина на 1° от голяма окръжност (меридиан или екватор). Източник: интернет
equator