Съществително име - ед. ч.
+мн. екзеку`тори, +м.
#1 Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
#2 +Прен. Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо. _Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие._
Прокурорът по делото Румен Попов каза в залата, че действително Николай и баща му са имали тежки взаимоотношения с жертвите, но това не оправдава извършителят на тежкото престъпление, който в един момент е действал като същински "екзекутор“. Източник: интернет
Блохин, който е главният екзекутор, работи безспирно, бързо и без прекъсвания. Източник: интернет
Гилотината и другите сценични номера са проектирани от фокусника Джеймс Ранди, който в някои представления участва като екзекутор. Източник: интернет
След време дисидентът Атанас Славов ще допълни: „Литературата е нравствен обвинител, съдия, обществен екзекутор". Източник: интернет
Уволнението ми от БТА предизвика смях и си беше за смях, щото от БТА щях да отида в телевизията, но персоналният ми екзекутор в БТА Петър Кожухаров за зла моя участ го назначиха в телевизията току преди мен, пак за мой началник, и той пак ме екзекутира. Източник: интернет
Уоткинс по-късно приема сценичния псевдоним „Бьодел“, което е норвежкия превод на „екзекутор“. Източник: интернет
executor