Съществително име - ед. ч.
Философско направление, утвърждаващо първичността на съществуването (на човека) пред същноста;Реакционно направление във философията и литературата, което отрича науката, смисъла на живота, обществената дейност и нравствеността.
Ако и днес имам много прилична и адекватна представа за немската философия след Кант, в частност за немския екзистенциализъм (което ми е ненужно от тясно професионална глредна точка) го дължа на Митко Денков. Източник: интернет
Бердяев често се свързва с „християнски екзистенциализъм“. Източник: интернет
Жан-Пол Сартър е френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите. Източник: интернет
Практикуващите типове философизиране, различни от аналитичната традиция, като феноменология, класически прагматизъм, екзистенциализъм или марксизъм, чувстват необходимост да дефинират своята позиция по отношение на аналитичната философия.“ Източник: интернет
Мартин Бубер е известен най-вече със своята философия на диалога, определяна още като форма на религиозен екзистенциализъм, фокусирана върху разграничението между отношенията: Аз–Ти и Аз–То. Източник: интернет
existentialism