Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. +Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от него.
+прил. [[електроли`тен]], електроли`тна, електроли`тно, +мн. електроли`тни. _Електролитен кондензатор. Електролитна клетка._
Този плод ще ви помогне отново да си набавите нужния електролит. Източник: интернет
Покриват се с изолационен филм, който също е направен от стари маски, и се напояват с електролит, след което се покрива с защитна обвивка, която е направена от опаковки на лекарства (блистери), друг вид медицински отпадъци. Източник: интернет
Двата електрода може да са потопени в един общ електролит или в два различни разтвора, свързани със солев мост, през който става обмен на йони. Източник: интернет
Във воден разтвор амониевият хлорид се отнася като силен електролит и се дисоциира на амониеви катиони и хлоридни аниони. Източник: интернет
Картофи, ябълки и всички останали плодове, съдържащи киселина или друг електролит могат да се използват, но лимоните са предпочитани, заради високата си киселинност. Източник: интернет
Електрохимичната клетка се състои от двойка електроди потопени в разтвор на електролит и свързани с проводник, по който преминават свободно електрони. Източник: интернет
electrolyte