Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от емир
Не като емири, а като султани. Източник: интернет
Българските опити за разширение в Тракия принуждават Източноримските (византийските) императори да потърсят помощта на османските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от Мала Азия. Източник: интернет
Висша законодателна власт обладава ежегодния Маслихат, в чиито състав се включват представители на казахските общини и най-влиятелните емири. Източник: интернет
Кръстоносните феодали обаче следват личните си интереси и не оказват достатъчно подкрепа на императора, когато той се опитва да мине в настъпление срещу мюсюлманските емири в Сирия. Източник: интернет
Към началото на X век, Абасидите почти изгубват контрол над Ирак за сметка на различни емири и халиф Ал-Ради е принуден да признае тяхната власт, като създава титлата „Принц на принцовете“ (amir al-umara). Източник: интернет
Иляс-Ходжа-оглан, заедно с емира на Бекчик и други близки емири, започват заговор за отстраняването на Тимур от държавните дела, а при удобен случай – и неговото физическо унищожение. Източник: интернет