Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. +Спец. Философско направление, което фаворизира опита за източник на познанието.
Кант постига този синтез между рационализъм и емпиризъм след продължил няколко десетилетия труд – това става в излязлата през 1871 г. „Критика на чистия разум“ (Kritik der reinen Vernunft). Източник: интернет
В този период той подкрепя убеждения, който са свързани с логическия емпиризъм. Източник: интернет
Има и междинни методи, които например могат да ползват теория, която да насочва метода – този подход е известен като направляван емпиризъм. Източник: интернет
Самият Бейкън е сред основателите на съвременния емпиризъм – философско течение, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него. Източник: интернет
empiricism