емпиризъм
Съществително име - ед. ч.
Значение
+м., само +ед. +Спец. Философско направление, което фаворизира опита за източник на познанието.
Синоними
Производни думи
Примери
Кант постига този синтез между рационализъм и емпиризъм след продължил няколко десетилетия труд – това става в излязлата през 1871 г. „Критика на чистия разум“ (Kritik der reinen Vernunft).
В този период той подкрепя убеждения, който са свързани с логическия емпиризъм.
Има и междинни методи, които например могат да ползват теория, която да насочва метода – този подход е известен като направляван емпиризъм.
Самият Бейкън е сред основателите на съвременния емпиризъм – философско течение, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него.
Превод на английски език
empiricism