еничарин
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
Значение
+мн. ени`чари, +м. +ист. Войник от войска на Турската империя, съставена от избрани и насила потурчени християнски момчета.
+прил. [[ени`чарски]]__, ени`чарска, ени`чарско, +мн. ени`чарски.
Синоними
Производни думи
Примери
Баща му Сюлейман ага е еничарин, който умира по време на поход за превземането на унгарския град Печ.
В края на 18 в. Белградския пашалък е разделен между четирима еничарски паши, които управляват като самостоятелни господари, а във Видинския санджак се установява Осман Пазвантоглу (еничарин от босненски произход).
Днешното село е образувано в късно време от коренно християнско население, придошло от околни селища като ратайско в Муришовио чифлик, даден от султанската власт на турския военачалник еничарин.
Когато се държиш като еничарин и башибозук в своята държава, не може да си бизнесмен.
Манол предупреждава сина си, Мирчо ако го вземат за еничарин, да изпълни една от три заръки, с които момчето да се самоубие, преди да го отведат.
Тя била жена, чийто единствен син поробителите взели кърен данък и го сторили еничарин.
Превод на английски език
janissary