1. епически - Прилагателно име - м.р.
2. епически - Наречие
епи`ческа, епи`ческо, +мн. епи`чески, +прил. Който се отнася до епос.
Едно е ясно - откакто съм незрящ, животът ми стана епически, като онзи на античните герои: зает съм постоянно, без почивки. Източник: интернет
В 1982 година публикува първия си сборник народни стихове „Залуде лудо полуде“ с 224 народни песни от всички видове – епически, лирически, лирично-епически (балади и романси). Източник: интернет
В драматичните произведения и кратките епически форми действието обикновено е съсредоточено около един конфликт, от който произтича една кулминация. Източник: интернет
В редица източници се споменава, че при започването на пожара Нерон се намирал във вила в околностите на Рим, откъдето, в момент на артистично вдъхновение, той възпявал бедствието, съчинявайки и декламирайки епически поеми за гибелта на Троя. Източник: интернет
Впоследствие Мария обаче се отказва от тази идея, като в албума „Явъ“ на преден план са нейните вокални способности на фона на мрачни епически инструментали, а темите описват света около нас. Източник: интернет
Възможно е да са съществували и по-ранни епически поеми за Сид, които да не са запазени. Източник: интернет
epic