Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. епигра`фи, (два) епигра`фа, +м.
#1 Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да поднесе основната идея.
#2 Надпис върху паметник или надгробна плоча.
Името се употребява в изворите винаги в родителен падеж на гръцки, като известният епиграф проф. Бешевлиев го възстановява като Вукелон. Източник: интернет
Най-добрият епиграф у нас – проф. Казимир Попконстантинов, е успял да разчете изкусния калиграфски текст, датиран от втората половина на XIII век. Оказало се, че върху погребалната тухла са изписани I-IV стих от първа глава от Евангелието на Йоан. Източник: интернет
Тази фраза бих поставил като епиграф към великата руска литература. Източник: интернет
Първоначалното предположение на историка Кирил Грънчаров от музея в Благоевград и старобългариста епиграф ст.н.с. д-р Стефан Смядовски е, че това е граничен камък на цар Самуил. Източник: интернет
Романът започва с епиграф, цитат от Кръстьо Станишев: „Въображението разрушава разума“. Източник: интернет
epigraph