епикриза
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. епикри`зи, +ж. _Спец._ В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване.
Производни думи
Примери
Бившият здравен министър Костадин Ангелов сложи епикриза "опиоидна интоксикация", а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов си пожела "да влезе някой в Министерския съвет да направи тест за наркотици".
Дали е разказал за нощните си кошмари или е представил епикриза от психолог-психиатър?
"Ерготерапевтите в училище получиха етапната епикриза от България, наблюдаваха часове наред състоянието на дъщеря ми и поръчаха количка на фирмата, която обслужва определен регион, а помощните средства се финансират от здравната осигуровка и от общината.
От тази епикриза може да се заключи, че моментното здравословно състояние на Величко не е дотолкова влошено, че да е пречка да изтърпява мярка за неотклонение "Задържане под стража".
Когато духът линее, езикът е най-точната епикриза: той страда от правописа ни, обеднява активният му речник, граматиката му се разпада.
А през 1989 - паралитичният "Астеничен синдром" ("Сребърна мечка" от Берлин), трансформирал медицинския термин за изнервеност в обществена епикриза или "агресия по време на апатия" (Лев Аненски).
Превод на английски език
discharge summary