Съществително име - ед. ч.
+мн. епикри`зи, +ж. _Спец._ В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване.
Бившият здравен министър Костадин Ангелов сложи епикриза "опиоидна интоксикация", а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов си пожела "да влезе някой в Министерския съвет да направи тест за наркотици". Източник: интернет
Дали е разказал за нощните си кошмари или е представил епикриза от психолог-психиатър? Източник: интернет
"Ерготерапевтите в училище получиха етапната епикриза от България, наблюдаваха часове наред състоянието на дъщеря ми и поръчаха количка на фирмата, която обслужва определен регион, а помощните средства се финансират от здравната осигуровка и от общината. Източник: интернет
От тази епикриза може да се заключи, че моментното здравословно състояние на Величко не е дотолкова влошено, че да е пречка да изтърпява мярка за неотклонение "Задържане под стража". Източник: интернет
Когато духът линее, езикът е най-точната епикриза: той страда от правописа ни, обеднява активният му речник, граматиката му се разпада. Източник: интернет
А през 1989 - паралитичният "Астеничен синдром" ("Сребърна мечка" от Берлин), трансформирал медицинския термин за изнервеност в обществена епикриза или "агресия по време на апатия" (Лев Аненски). Източник: интернет
discharge summary