Съществително име - ед. ч.
+мн. епилепти`ци, +м. Лице, което страда от епилепсия.
+прил. [[епилепти`чен]], епилепти`чна, епилепти`чно, +мн. епилепти`чни. _Епилептичен припадък._
Епилептик се свлече на пътя, автомобил мина през него Тежък инцидент стана снощи на Ягодовско шосе край Пловдив. Източник: интернет
Някои отбелязват, че Иън е епилептик и това е основа на много от нещастията му. Източник: интернет
Къст, епилептик, бивш военен, е лишен от възможността да извършва различни дейности, поради травма на главата, която му причинява силно главоболие и краткотрайна загуба на памет. Източник: интернет
Свещеникът Ърнст Алт, с когото се срещат, виждайки Микел, заявява, че „тя не прилича на епилептик“ и че той не вижда тя да има припадъци. Източник: интернет
Други близки роднини на епилептик са с пет пъти по-висок риск от останалите хора. Източник: интернет
Този герой, Дерек Бентли, е епилептик и психопат, самият филм е базиран на истинска история. Източник: интернет
epileptic