Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. +Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните.
+прил. [[епи`телен]], епи`телна, епи`телно, +мн. епи`телни. _Епителни клетки._
Горният слой, наречен епител, е мястото, където се намира меланинът – пигмент, който придава цвета на окото. Източник: интернет
Създаденото от учените двуслойно покритие, състоящо се от съединителна тъкан и външен епител, имитира външния вид и тактилните свойства на човешката кожа и има способността да се самолекува. Източник: интернет
Вместо това, те се изграждат от събирането на много сетивни нервни влакна, които се простират от обонятелния епител на булбус олфакториус, минавайки през много отвори на ламина криброза, решетките на която образуват ситоподобна структура. Източник: интернет
В края на такъв работен ден, дори да си избегнал отровните шипове, от десетките други израстъци пръстите ти остават буквално без епител и два дена ти е трудно да хванеш нещо с тях. Източник: интернет
В устната кухина липсват зъби, а дейността им до известна степен се замества от роговия епител, покриващ горната повърхност на езика. Източник: интернет
Вътрешната повърхност е обвита от еднослоен плосък епител лежащ на базална мембрана. Източник: интернет
epithelium