Съществително име - ед. ч.
църковно наказание
И ако той ми наложи - като епитимия - да прочета Аристотел, да знаеш, че ще го прочета. Източник: интернет
Дотогава Църквата принуждавала новопокръстените или връщащите се към християнството мюсюлмани да преминат през ритуал на строга епитимия, включваща произнасянето на 22 анатеми срещу исляма, последната от които била насочена срещу мюсюлманския Аллах. Източник: интернет
Наказанието отлъчване от църквата се състои в това, че съгрешилият се лишава повече или по-малко от общуване в църквата с останалите християни, т.е. подлага се на епитимия. Източник: интернет
Според християнската религия истински брак бил само моногамния и тя предвижда епитимия за второбрачни, третобрачни и многобрачни, поради това дружеството е сериозно престъпление против нравствеността. Източник: интернет