Съществително име - ед. ч.
+мн. епи`тропи, +м. +Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел.
Богородица Достойно Есть“ край Каристос, о-в Евия,г-н Марио Агонцев – епитроп на Църногорския манастир, г-н Янис Газетас от Атина. Източник: интернет
В 1853 година заедно с Михаил Атанасиу става епитроп на църквата „ Източник: интернет
В 1859 година става епитроп на Мецовската екзархия. Източник: интернет
Игуменът Пимен бе дълго втори епитроп (управител), а йеромонах Висарион също няколко години бе избиран за първи епитроп на “Зограф”, след което манастирът бе основно реставриран и ремонтиран, за да си върне блясъка на славата. Източник: интернет
Никола Камбуров също е църковен епитроп и училищен настоятел, както и един от първенците, които тържествено приветстват „Летящият отряд“ на полк. Източник: интернет
Двамата – даскал Димитър, като епитроп и Янаки – като негов помощник, пеят с голяма любов и преданост в старата църква. Източник: интернет
epitropa