Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от ерес
Църквата днес е станала жертва на ереста на демокрацията. Раусас Дж. Ръшдуни
Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Източник: интернет
През 325 г. свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий. Източник: интернет
През декември 391 година Съборът в Капуа възлага на синода на Илирийските епископи под председателството на Анисий да разследва ереста на епископ Бонос Сердикийски. Източник: интернет
Йероним пише за него: "Либерий се подписа под ереста" S. Hieron. Източник: интернет
Главните разпространители на ереста са Лазар дощъл от Солун в Търново, Кирил Босота и поп Стефан. Източник: интернет