Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. есна`фи, +м.
#1 +ист. Само +ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. _Златарски еснаф._
#2 +Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
#3 +Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. _Тоя град е пълен с еснафи._
+прил. [[есна`фски]], есна`фска, есна`фско, +мн. есна`фски.
Българският еснаф обича да разказва вицове за Чърчил, обича да му слага в устата думи, каквито той не е произнасял. Източник: интернет
В едно от ранните съобщения се твърди, че "тоя празник би ся фанариотски празнувал, ако терзийският еснаф не би взел връх себе си тържествуванието му" (Котел, 1860). Източник: интернет
Българският еснаф обича да разказва Чърчил колко бил мразел българите. Източник: интернет
Историята ѝ започва в началото на ХIХ век с богатия пловдивски търговец, член на кафтанджийския еснаф, хаджи Панайот Лампша. Източник: интернет
Неспособен да признае вината си, измаменият еснаф я прехвърля на другите. Източник: интернет
Освен че трябва да имат осемнадесетгодишна възраст и удостоверение от файтонджийския еснаф, те трябва да знаят „по-главните улици, правителствените учреждения, местожителствата на висшите чиновници и по-видните граждани и фирми във В. Търново. Източник: интернет
guild