Съществително име - ед. ч.
естествоизпита`телят, естествоизпита`теля, +мн. естествоизпита`тели, +м. Лице, което се занимава с изследване на природните явления.
Nancy Mitford, Frederick the Great, New York 1984, p. 100. Фридрих побягва, придружен от френския естествоизпитател Мопертюи и няколко войници. Източник: интернет
Shermer p. 149. Уолъс е най-често цитираният естествоизпитател от Дарвин в „Произходът на човека“, често пъти в случаи на категорично несъгласие. Източник: интернет
Видът Coffea arabica за първи път е описан от френския естествоизпитател Антоан дьо Жосьо (на френски: Antoine de Jussieu), който го наименува като Jasminum arabicum. Източник: интернет
В Манчестър умира Джон Далтън - английски физик, химик и естествоизпитател. Източник: интернет
Джералд Даръл (1925-1995) е британски писател и естествоизпитател, роден в Индия, известен като основател на Джърсейския тръст за защита на дивите животни (впоследствие наречен на негово име) и на Джърсейската зоологическа градина. Източник: интернет
Във факторията експедицията вече наброява 7 души – Кулик, бъдещият писател и естествоизпитател Виктор Ситин, филмовият оператор Николай Струков и трима ловци, водени от опитния работник от тайгата Константин Сизих. Източник: интернет
naturalist