Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. +Спец. Подход в изкуството, при който доминира стремежът художествените средства сами по себе си да бъдат изкуство. _Във филма се забелязват елементи на естетизъм._
В Европа къната става елемент от култура през 19 век. Използват я жените от движението естетизъм и привърженичките на артистичната група на пре-рафаелитите. Източник: интернет
Предприетата стъпка била да се излезе от морализаторския дух на в. Изток, от еклектичния естетизъм на „Златорог“ и да се преодолеят символистичните позиции на „Хиперион“. Източник: интернет
Оценен е от западната критика като „един от неподправените изразители на изящния японски естетизъм“. Източник: интернет
aestheticism