Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от етноним
Можеше да се започне с поредица от несигурни или малко вероятни изворови сведения, сред които и Фаюмския папирус от началото на VII в., в който се чете или етнонима "български" или личното име "Булгарик" (определяно като германско от Д. Дечев, 1950). Източник: интернет
Едни автори го извеждат от «ропа», «рупа» в смисъл на дупка, ров, в каквито дупки населението е горило дърва за въглища, а други — от славянския глагол «рубить» — сека дърва, т. е. в етнонима е отразен поминъкът на местното население. Източник: интернет
По повод на "обидните употреби на етнонима "българи" - които ги има не само в Македония": Милке, не е коректно да вадиш различни факти от различни исторически епохи, да жонглираш с тях образно казано и да правиш някакви изводи! Източник: интернет
Участието на помаците в турската армия е било задължение произтичащо от верската им принадлежност и фактът, че помаци са участвали в потушаването на въстанието не е достатъчен за обосноваване на връзката на етнонима с глагола „помагам“. Източник: интернет
Традиционни материали за ушиването им са вълната и памукът; преобладава черният цвят, поради което най-вероятно носят името каракачани (вж. Етимология на етнонима). Източник: интернет
Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст. Източник: интернет