Съществително име - ед. ч.
+мн. евну`си, +м. +ист. В някои източни страни в миналото — скопен мъж, пазач на харем.
Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния казала, че е евнух, който е служил при царския двор, но, притеснен и отегчен от светската суета, дошъл в манастира да спасява душата си. Източник: интернет
Ако се вгледате внимателно Баце е безспорно евнух от харема на султана, барабар с обецата. Източник: интернет
Главният евнух Уан Дзен насърчава император Джу Джичен (управлявал от 1435 до 1449 г.) да поведе лично силите си, за да се изправи срещу монголите след неотдавнашното поражение на Мин. Източник: интернет
Драупади препоръчва Арджуна, въпреки че е дегизиран като евнух. Източник: интернет
Заема престола с помощта на началника на конницата Акбар, сатрапа на Египет Арксам и влиятелния евнух Артоксар. Източник: интернет
Еретикът имал могъщ покровител в лицето на Хрисафий, приближен на императора евнух. Източник: интернет
castrato