Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от ферман
В Османската империя ферманът е вид паспорт, издаван от султана или от някой паша с посредничеството на посолство или консулство. Източник: интернет
Ферманът за изграждането е получен с подкуп и работата вървяла ден и нощ. Източник: интернет
Ферманът определя размерите на църквата: „10 разкрача широка, 15 дълга и два разкрача висока над земята“. Източник: интернет
Ферманът от 1 февруари 1669 година, издаден при патриарх Методий III Константинополски, за „митрополита на Бер и околностите Йоаким“ има за цел да предотврати злоупотреби от страна на административните управители, субашиите и служителите на фиска. Източник: интернет
Ферманът потвърждава правата му да събира такси от паството си. Източник: интернет
Така ферманът за разлика от проекта на патриарх Григорий VI разглежда българската църква като отделна и по-слабо зависима от Патриаршията. Източник: интернет