Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. фида`нки, +ж.
#1 Младо, обикн. плодно дръвче. _Купих фиданка._
#2 Страничен израстък от по-голямо дърво; издънка.
Всяко дете получи и по една фиданка от черен бор, която да засади със семейството си. Източник: интернет
Дървото дава кислород, една фиданка засадена е от полза за околната среда. Източник: интернет
Според легендата чинарът е бил засаден от преселените тук през 1014 година ослепени Самуилови войници, които го донесли като фиданка на управляващия по това време Филипопол ромейски пълководец – Никифор Ксифий. Източник: интернет
Майка му - над 80 г., с бустер, е жива, здрава и права като фиданка. Източник: интернет
В тях навярно са скрити доста залъци на хора като умрелите от глад Васил и Фиданка от Стражица. Източник: интернет
Как Фиданка и Тошко си спретнаха екарисаж Накрай София двама роми заеха пазарната ниша, отворена от държавата. Източник: интернет
sapling