фигуративната
Прилагателно име - ж.р. членувано
Думата е производна от фигуративен
Примери
В началото на 80-те години, имало рязък обрат към фигуративната публична скулптура.
Декорацията става все по-богата с развитието на стила в Северна Европа, докато в Италия повишената изтънченост на фигуративната живопис се абсорбира в ранната ренесансова живопис.
За силния копнеж по дома и вдъхновението, което черпи от родната култура, свидетелстват и някои ранни творби, все още близки до фигуративната изразност като "Портрет на майка ми" (1919).
През 60-те и 70-те години добива популярност фигуративната скулптура в стилизирани форми на модернистичните творци Ленърд Баскин, Ернест Трова, Марисол Ескобар, Пол Тек и Мануел Нери.
От средата на 20 век модернистичните тенденции в абстрактната и фигуративната скулптура превземат общественото въображение, а популярността на модернистичната скулптура съпътства традиционния подход.
През 80-те години творците, които изследват фигуративната скулптура, са Робърт Греъм, в класически изразен стил, и Фернандо Ботеро, който превръща „огромните фигури“ от своите картини в монументални скулптури.