Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Фракталът е структура, за която се установява нетривиално самоподобие със собствените ѝ части. В много отношения това контрастира с обичайните „гладки“ обекти в традиционната математика и геометрия. Фракталът се представя като геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал (от латинското fractus – „счупен“) е въведен през 1975 от Беноа Манделброт. Строго погледнато, фракталите са начупени в произволно малки мащаби, така че реално могат да бъдат изобразявани само техни крайни апроксимации. Най-често фракталът се генерира (например на монитор) от повтаряща се схема, обикновено рекурсивен или итерационен процес. Това позволява представяне на неговите характерни особености - самоподобността и възпроизвеждането на цялостната структура, независимо от увеличението.
Примери за фрактал са дърветата, антените на всички съвременни мобилни телефони, човешкото тяло, клетките и изобщо всяка материя. Фракталният принцип на съществуване на всичко се проявява най-ясно при т.нар. холограми, чиито основен принцип е „Частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта“. Този принцип изяснява, че във всяка точка на една холограма (или който и да е фрактал) има информация за цялата холограма. Според Майкъл Толбот („Холографската вселена“) цялата Вселена представлява гигантска холограма, т.е. материята е холограма, следваща фракталния принцип.
Най-убедителната дефиниция на „фрактал“ предполага някаква форма на самоподобност. Източник: интернет
Графиката на тази функция в наши дни би била наречена фрактал. Източник: интернет
fractal