Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от гагаузин
+мн., гагау`зин, +м. Малочислена етническа група в Североизточна България (а също в Молдова и Украйна), която говори турски диалект, но има християнско вероизповедание.
+прил. [[гагау`зки]], гагау`зка, гагау`зко, +мн. гагау`зки. _Гагаузко село._
А днес в България и турци, и роми, и гагаузи, и каракачани, и арменци, и евреи, и македонци, и власи, и каракалпаци и др. - всички ги пишат, че са българи. Източник: интернет
Два дни край храма седели заедно казълбаши от Делиормана и Добруджа, българи, гагаузи и татари от Варненско и Балчишко. Източник: интернет
Коренното татарско население е прогонено, а на негово място се заселват етнически руснаци, украинци, молдовани, българи и гагаузи, но също така немци и евреи. Източник: интернет
А. А. Скалковски обръща внимание на това, че названията на много населени с българи и гагаузи пунктове са заимствани от ногайците. Източник: интернет
"А как е при вас?", питат на свой ред гагаузи и българи на площада, докато навиват около кръста повои. Източник: интернет
Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици, сред тукашните гагаузи българският е слабо разпространен, те ползват предимно руски и гагаузки. Източник: интернет
Gagauz