Съществително име - ед. ч.
+мн. га`леници, +ж. Любимка.
Големият брат има своята галеница - малката хубава, почти светица Никол. Източник: интернет
Значителен процент от българската му лексика не съвпада с тази на останалите български говори: галенѝк (любовник), галенѝца, штѐне (пале), балну (мъчно), подзима (есен). Източник: интернет
"Никога не съм била галеница на съдбата. Източник: интернет