генерал-фелдмаршал
Съществително име - ед. ч.
Производни думи
Примери
Берон“, София, 1986, с. 106 Награден с Орден „Свети Георги“ I ст. и повишен във военно звание генерал-фелдмаршал.
В германските държави (16 век), Австрия и Русия (17 век) е въведено званието генерал-фелдмаршал, което се присвоявало на главнокомандващи на армиите за особени заслуги във военно време.
Армее-инспекцион в Хановер, 1900 г. става генерал-фелдмаршал.
Дитрих също така получава почетния ранг танков генерал-фелдмаршал от Вафен-СС, той е единствения офицер, който го носи.
Всички те са действали под ръководството на героя от Руско-турската свободителна война генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Гурко.
Генерал-адютант от 1884 г. и генерал-фелдмаршал от 1894 г. Член на Държавния съвет.