генуезците
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от генуезец
Примери
Encyclopædia Britannica, Vol 1, Encyclopaedia Britannica, 1972, p. 147. Якуб участва в завоюването на остров Лесбос от генуезците в 1462 година и за награда му е дадено село Бонова на острова и титлата ага.
Андроник избягва заедно със съпругата си от кулата където е заточен с помощта на генуезците.
В края на 14 и началото на 15 век генуезците обсаждат Монако и го завземат заедно с Рокбрюн, но Грималди успяват да задържат Мантон.
В крайна сметка обаче привържениците на Лузиняно надделяват и получават освобождаването му от генуезците през 1385 г. в замяна на окончателния отказ от Фамагуста.
Всъщност генуезците ремонтират и надстрояват зидове от по-ранна епоха, без да променят съществено планировката на крепостта.
На 23 август генуезците пращат 12 посланици в Милано за потвърждаване на техните капитули, но „Мавърът“ не може да ги приеме, тъй като е тежко болен.