Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от глъчка
Господин Шен седеше в трамвая и докато слушаше глъчката на учениците, се попита сериозно дали изобщо някога е бил ученик, толкова чуждо му бе всичко това. Източник: интернет
Мястото беше идеално: в покрайнините на еврейския квартал, но в непосредствена близост до забеле-жителностите и глъчката на центъра и достатъчно близо до кантората на татко на улица "Страдомска", за да може да си идва да обядва у дома. Източник: интернет
Когато край тях минава мъж в анцуг, който говори по телефона си високо на немски, глъчката постихва, а десетина чифта очи го изпращат надолу по пътеката към зимния плаж. Източник: интернет
Сега крясъците им заглъхнаха под рева на мотора и глъчката в кафенето. Източник: интернет
Глъчката е почти оглушителна, а миризмата на голямо населено място – повече от непогрешима.“ Източник: интернет
Току-що измъкналият се тогава от Сайгон Люк щял да поеме лакомо целия този пейзаж с пристанището, глъчката и пълзящите от брега към връх Виктория многоетажни жилищни блокове. Източник: интернет