Прилагателно име - ср. р.
Думата е производна от глаголен
В граматиката, глаголно лице се нарича лицето, на което се приписва глаголното действие, докато говорещо лице е лицето, което е изговорило глаголната форма. Източник: интернет
Деепричастието е неизменяема глаголна форма, която представлява глаголно наречие и изразява второстепенно действие, което съпътства основното. Източник: интернет
Например, в думата 見た (mita – „видях“) йероглифът 見 (mi) представлява коренът на глагола 見る (miru – виждам), а символът от хирагана た (ta) е глаголно окончание за образуване на минало време (okurigana). Източник: интернет
Мансийският както останалите угро-фински езици различава спреженията при преходно и непреходно глаголно действие. Източник: интернет
Миналото деепричастие означава действие, което се извършва преди главното глаголно действие. Източник: интернет
Осетинският език притежава и флексивно глаголно спрежение. Източник: интернет