Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
главозама`йваш, +несв. и [[главозама`я]], +св.; +Кого. Правя така, че някой да загуби чувство за реалност, да се възгордее, да се самозабрави. _Успехите не бива да ни главозамайват._
__главозамайвам се/главозамая се.__ — Губя чувство за реалност, за собствените си възможности; възгордявам се, самозабравям се. _Не се главозамайвай!_
I'm dizzy