Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
гло`гът, гло`га, +мн. гло`гове, (два) гло`га, +м. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат.
+прил. [[гло`гов]], гло`гова, гло`гово, +мн. гло`гови.
* _От трън, та на глог._ — +Разг. От по-малкото към по-голямо зло. _Уж за по-добре се обърнах към него, а пък то — от трън, та на глог._
Ателието бе изпълнено с наситен аромат на рози, а ако ветрецът раздвижеше дърветата в градината, през отворената врата нахлуваше ту натрапчивото ухание на люляка, ту деликатният парфюм на цъфналия розов глог. Източник: интернет
Аз пия мента, глог и валериан аз дебил и Олигофрен ky ky Хахаха Ма АЗ СЪМ ШизофрениК. Източник: интернет
Леките признаци на депресия могат да бъдат потушени с билки от народната медицина – чайове и отвари с жълт кантарион, мента, глог, валериан, както и добавки с омега-3 спомагат за повишаване на настроението. Източник: интернет
Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма – чесън, коприва, глог, къпина. Източник: интернет
Берат се пъпките на брезата, цвета на червения глог, наземната част на глухарчето (както и корените му), кората от клоните на леската, листата и цвета на люляка, цветовете на трънката. Източник: интернет
То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва. Източник: интернет
hawthorn