горница
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. го`рници, +ж.
#1 Горната част на нещо; горнище.
#2 Парична сума, която е свръх дадена или определена.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Ако беше прочел статията, щеше да разбереш, че става дума за 40000 човека горница над тези 220000, а не 250000, както си написал.
При непогасена горница решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането.
Според библейското предание на Петдесетница апостолите и Божията майка били събрани в Сионската горница (сграда в Йерусалим, в която се състояла Тайната вечеря).
Сигнализирахте за неуместен коментар една запетайка горница и голямо чудо станало..
Пристигаме, аз изкупих цялата стока и после я продадох с горница.
А там с процентче на който трябва плащат всичко с добра горница.
Превод на английски език
uppers