Съществително нарицателно име, женски род, тип 41b
+мн. госпо`жици, _зват._ госпо`жице, +ж.
#1 За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. _Една красива госпожица те търси._
#2 Само в _зват._ Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае. _Госпожице, прекалявате!_
#3 В съчетание обикн. с фамилното име — за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях. _Госпожица Клара Мечкова. Госпожице Мечкова!_
Бони влиза в ролята на мъж и се опитва да има такива движения, докато Николаос пък се държи като истинска госпожица. Източник: интернет
В съседната вила живееше една госпожица на моята възраст, Сандра, която не беше красива. Източник: интернет
Как може почтен гражданин като него, зъболекар, истински който заслужава да се прероди като реещ се орел или пък сгушен в скута на някоя секси светска госпожица, която да гали козината му, да се върне така позорно, под формата на основно ястие? Източник: интернет
За госпожата, или госпожица, спомената в случая, дори ми е неудобно да я поставям редом с думата журналист. Източник: интернет
Детото-чудо, което вече е пораснала млада госпожица, духна свещите на красива торта в заведение на гръцкия остров. Източник: интернет
Има една госпожица, която ми е по-близка. Източник: интернет
miss