1. говорно - Прилагателно име - ср. р.
Производна на говорен
2. говорно - Наречие
Мъжът, прехвърлил 30-те, прекарва инсулт на 20-годишна възраст, в резултат на който получава анартрия – говорно разстройство, което прави речта му неразбираема, въпреки че когнитивните му функции са непокътнати. Източник: интернет
Те да споделят своите притеснения относно това дали има затруднения да се справя с някоя дейност в ежедневието или изоставане в една или друга област двигателното, езиковото, говорно или социално развитие. Източник: интернет
В популярната лексика е широко разпространено всяко говорно нарушение, свързано с неволево прекъсване на потока на говор, да се нарича „заекване“, но някои от нарушенията с външно подобна симптоматика всъщност имат съвсем различен произход. Източник: интернет
Понякога комплексът за малоценност кристализира около действителен недъг (говорно разстройство, непривлекателност) или около индивидуална характеристика, преценявана като отблъскваща (нисък ръст, лунички). Източник: интернет
По-често срещани в Южен Китай, членовете на тези родове споделят общо име, говорно наречие, а често и имущество. Източник: интернет
През 1969 в списание „Български език“, бр. 6 излизаф статията на Мария Коспартова „Особености на детския говор“, която базирайки се на съвременната лингвистика очертава мястото и закономерностите на детското говорно развитие. Източник: интернет