Съществително име - ед. ч.
+ср., само +ед. Това, което има градивна функция и/или служи за градеж.
Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите новели. Източник: интернет
Димитър Маринов, „Градиво за веществената култура на Западна България“ в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, Книга XVIII, II. Източник: интернет
Пише книгите „Бързо преживяни минути“, „В пазвите на хубава България“, „Червен бряг – градиво за история“. Източник: интернет
Редактор на Градиво за български речник от Кузман Шапкарев. Източник: интернет
Градиво за историята на калоферските училища. Източник: интернет
Само че военната мощ сама по себе си не може да е градиво за национално самосъзнание. Източник: интернет
building