Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. гриза`чи, (два) гриза`ча, +м. Бозайно животно с развити предни зъби за гризане, което се храни по този начин.
Екологът разказва още една любопитна история: "През лятото в една от гнездилките на ветрушките намерихме 11 или 12 прясно уловени полевки (дребен гризач, неприятел по посевите - бел. Източник: интернет
Безспорно страховит, макар и дребен дълбоководен хищник е акулата демон, която си е спечелила прозвището „гризач на китове". Източник: интернет
Аарон Абрамс открива гнездо на малък гризач и 12 малки, които не може да идентифицира. Източник: интернет
В степните ландшафти обитават основно гризачи (суслик, тушканчик – пустинен гризач), зайци, а от птиците – степна ветрушка, дропла и др. Източник: интернет
В плен агути могат да достигнат 20-годишна възраст, забележително дълго време за гризач. Източник: интернет
Главната героиня, Керъл Кеникът, е еманципирана жена в конфликт с конформизма в Гофър Преъри (гофър е голям гризач, срещащ се в западните щати на САЩ). Източник: интернет
rodent