Съществително име - ед. ч.
Ареалът, обитаван от определен вид. Това е естествената околна среда, в която един организъм живее, или това е физичната околна среда, която заобикаля популация на даден вид.
В екологията има по-широко значение. Там се разбира съвкупността от множество видове, живеещи заедно при определени условия на околната среда. В този смисъл, в екологията се употребява понятието биотоп.
вж. биотоп
Зоопарковете по света са едни от най-важните организации за съхранение на диви животни и последвалото им връщане в естествения им хабитат", каза Добромир Бориславов, директор на Софийския зоопарк. Източник: интернет
Само след няколко години те могат да се затворят завинаги, защото постепенно неговият хабитат изчезва. Източник: интернет
Те са застрашени от унищожението на естествения им хабитат, от лов и други човешки дейности. Източник: интернет
London and Basingstoke: Macmillan Press Ltd. Днес може само да се гадае относно първоначалния хабитат, съдейки по съседните държави. Източник: интернет
Адаптирани са към намаляващ специфичен и ограничен хабитат, поради което видът е критично застрашен от изчезване. Източник: интернет
Въпреки че в началото те остават близо до водата, мутации и изменения пораждат последвала колонизация на този нов хабитат. Източник: интернет
habitat