хабитус
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мед. Телосложение на човека — съвкупност от външни признаци (ръст, телесна маса, развитие на скелета и мускулатурата, цвят на кожата и др. ), които предразполагат към развитието на определени заболявания.
Синоними
Производни думи
Примери
Кри краставиците сорт „Тереза“ растенията имат силно развит хабитус и множество разклонения.
Височината на стъблото ѝ достига до 100 m, а диаметърът до 4 m. Като хабитус наподобява елата.
Българският „хабитус” е сложно устроен.
За обозначаване на хабитуса се използват термини като призматичен (с постоянно напречно сечение), плочест (тънки плочки) и иглест (на тънки иглички) хабитус.
В този момент растенията са с най-голям хабитус.
Сортовете от тези два вариетета имат бързо развитие, храстовиден хабитус и висока родовитост, което ги прави много по-пригодни за целта от типичните тиквови сортове.
Превод на английски език
habitus