хазарите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от хазар
Анаграми
Примери
След няколко века в учебниците по история руснаците ще се споменават мимоходом заедно с печенегите, аварите и хазарите.
Арабски извори съобщават за чести хазарски нападения над печенегите и за много печенежки роби, взимани от хазарите.
Айбабин приема и двете подгрупи за кутригурски, а най-късните гробове от края на 7 век приписва на хазарите.
А хазарите, определено, не са славяни.
Волжките българи са имали напреднала търговска държава с търговски контакти в цяла Вътрешна Евразия, Близкия изток и Прибалтика, които поддържат независимостта си въпреки натиска от страна на хазарите, Киевската Рус и Кумано-Кипчаците.
Едно възможно изключение от това наблюдение са прабългарите, които са били асимилирани от хаганата, когато Стара Велика България е завладяна от хазарите.