херцогските
Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от херцогски
Примери
През втората половина на XIII в. херцогските динстмани в Австрия и Щирия успяват да се изравнят с местното дворянство (те са станали Dienstherren); тяхното място, като динстмани, заемат несвободни рицари (Eigenmannen).
Намесата на Филип е основна за това да убеди благородниците да се придържат към херцогските искания и политика, отделящи ги от останалите класи.
През 1863 г. той преписва херцогските си права на най-големия си син Фридрих.
През вековете значението на херцогските земи в Италия измества това на френската част до такава степен, че самата столица е преместена в Торино.
Фредериксборг получава херцогските територии в Шлезвиг.