хиатус
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мед. Отвор, отвърстие.
Синоними
Производни думи
Примери
J (Йот, Йота) в началото, средата или края на дума и между гласни за да се избегне хиатус (положение в речта, при което една гласна следва непосредствено друга, например: прием, заобикалям и др.).
В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина).
В началото на 4-то хилядолетие настъпва дълговременен хиатус, причините за който учените не са в състояние да посочат.
Животът на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и раннобронзовата епоха.
Няма период, за който не съществува информация (хиатус).
Празнина или липсващ пласт в геологическия запис на даден район се нарича стратиграфичен хиатус.
Превод на английски език
hiatus