Съществително име - ед. ч.
+мед. Отвор, отвърстие.
J (Йот, Йота) в началото, средата или края на дума и между гласни за да се избегне хиатус (положение в речта, при което една гласна следва непосредствено друга, например: прием, заобикалям и др.). Източник: интернет
В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина). Източник: интернет
В началото на 4-то хилядолетие настъпва дълговременен хиатус, причините за който учените не са в състояние да посочат. Източник: интернет
Животът на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и раннобронзовата епоха. Източник: интернет
Няма период, за който не съществува информация (хиатус). Източник: интернет
Празнина или липсващ пласт в геологическия запис на даден район се нарича стратиграфичен хиатус. Източник: интернет
hiatus