Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. хоризо`нти, (два) хоризо`нта, +м.
#1 Само +ед. Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето. _Хоризонтът никога не може да се стигне._
#2 Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор. _Градът е отвъд хоризонта._
#3 +Прен. Кръг от познания; кръгозор. _Имам широк хоризонт._
#4 +Прен. Обикн. +мн. Перспективи, възможности за творчество, за изява.
Гений - това е зрение, обхващащо с един поглед всички точки от обширния хоризонт. Пол-Анри Дитрих Холбах
Всеки историк открива нов хоризонт. Жорж Санд
В Толедо няма хоризонт. Има твърде много дървета. Патрик О'Рурк
Когато няма къде да отидем най-добър е най-далечният хоризонт... Ромен Сарду
Ако младежи виждат хоризонт в България, ако по-лесно намират възможности за развитие, ако са удовлетворени, ще останат в страната ни и със семействата си. Източник: интернет
А сега, вместо да се стреми към големия хоризонт, производителят трябва да реши сложна дилема. Източник: интернет
horizon